Когато умира през 1753 г. сър Ханс Слоун – учен, лекар и колекционер, ирландец по кръв, но прекарал по-голямата част от живота си в Лондон – е на 93 години. Личната му колекция се състои от над 70 000 артефакта – ръкописи, книги, антики, хербаризирани екзотични растителни видове от Близкия и Далечен Изток и от Новия свят – Колумбова Америка. По-голямата част от колекцията си той събира, след като сключва брак с вдовицата на богат ямайски плантатор, а най-големият му удар като колекционер е, когато придобива колекцията на някой си Уилям Къртън заради неплатени дългове.
Преди смъртта си сър Ханс Слоун завещава цялата си колекция на управляващия тогава британски монарх крал Джордж II срещу изключително скромната (за безценните съкровища, които преотстъпва) сума от 20 000 лири и с изричното условие до колекцията да имат достъп всички поданици на империята, а не само аристокрацията.
Така са поставени основите на един от най-величествените и известни национални музеи в света – Британския музей/British Museum. Не е никаква тайна, че голяма част от съвременната му колекция е събрана благодарение на мащабната и агресивна колониална политика на Британската империя.
Трябва ли да унищожим Британския музей заради пътя, по който е събрал колекцията си? Както е известно, според крайните неолиберални настроения идеята не е чак толкова лоша. Разрушаваме ли миналото, когато разрушим паметниците от миналото? Можем ли да изтрием като с вълшебна гъба историята на света, белязана от чудовищни кръвопролития, войни, грабежи, насилие? Дори и да можем, добре ли е да го изтрием? Кой може да отрече трудния за признаване факт, че без колониалните набези на Великобритания, Франция, Испания, Белгия, Португалия днешна Европа и по-специално архитектурата, изкуствата, културата, науката са невъзможни.
Да слезем сега на земята. На българска земя.
През 2011 г. в Националния исторически музей е представена изложбата „Тракия и Древният свят“, за която са подбрани 230 шедьовъра на тракийското изкуство от личната колекция на бизнесмена Васил Божков. Тогавашният директор на НИМ проф. Божидар Димитров определя показаната сбирка като по-голяма и скъпа от държавната. Колекцията, както става известно по-късно, всъщност е една от най-богатите в света и със сигурност най-правилно структурираната, що се отнася до тракийско наследство.
През 2017 г. дружеството „НГ Пропърти“, собственост на „Ню Геймс“, където мажоритарен собственик е Васил Божков купува сградата на Телефонната палата на ул. „Генерал Гурко“ № 2-4. В изявлението си от май 2017 г. „НГ Пропърти“, цитирани от investor.bg обявяват:
„Придобиването на сградата, която е неделима част от културното наследство на столицата, е началото на инвестиционните ни намерения за развитие в тази посока. Телефонната палата ще бъде дом на уникални експонати и колекции в областта на изкуството и световното културно-историческо наследство“.
През 2018 г. в Националната галерия е представена изумителна изложба – „Златното руно и пътят на аргонавтите“, където са изложени 62 експоната от колекцията, някои от които се показват пред публика за първи път. Тази изложба, макар и по-малка, е в изключително леснодостъпна градска среда. Интересно ще е да се сравни броят на посетителите на двете изложби, ако има такава статистика. Дори и да няма, е ясно, че ако могат да изберат къде да отидат на изложба, и жителите, и гостите на София ще посетят централната градска част, а не „Витошко лале“ 16 на пет крачки от Околовръстното.
През юли 2019 г. в mediapool.bg четем, че преустройството на Телефонната палата вече е започнало. Сега помещенията на Телефонната палата ще бъдат преустроени в изложбени зали, технологични лаборатории, обучителни центрове, съобразено с всички законови изисквания. Идеята е в бъдещия частен музей да бъде показана колекцията? на Васил Божков, включваща тракийско наследство, безценно изобразително изкуство, гостуващи произведения на най-успешните съвременни автори.
На 30 януари 2020 г. органите на властта изземват от сградата на “Нове АД холдинг” на ул. “Московска” над 3000 експоната – картини на български художници и произведения на тракийското изкуство, голяма част от които са безценни уникати и са част от световното историческо и културно наследство. Един от многото примери е сребърен ритон с протоме на козел и изображение на смъртта на Орфей.
“Разследващите са иззели ценностите, тъй като не са им били представени документи за произход и придобиване” – заявява тогава говорителката на главния прокурор Сийка Милева, цитирана от capital.
Изземването на личната колекция на Васил Божков продължава през цялата 2020 г. и на практика до настоящия момент. Правните основания за тази „национализация“ така и не стават съвсем ясни. Съкровищата, с които България може да се гордее, да привлича туристи, да печели и вдигне глава от калта, образно казано, са в мухлясалото мазе на НИМ и в Националната галерия (картините). Поне така ни информират органите на властта. Как и при какви условия се съхраняват и най-вече кой носи отговорност за тях е въпрос, който за обществото е оставен без отговор. Смята се, че демонизирането на Васил Божков е достатъчно, за да се стопира задаването на всякакви въпроси.
Само че тук става въпрос за самите безценни произведения на безименни антични майстори, създавани за владетели с божествен статус, които са сред шедьоврите на човешката цивилизация и само който не е виждал част от тях на която и да е от двете изложби, може да каже нещо друго. Не става въпрос за Васил Божков.
А колко е ценна колекцията? Единствените три изображения на Орфей върху метал са част от колекция “Васил Божков”, седемнадесет от деветнадесетте бронзови вази познати на света, датирани 6-1 в. пр.Хр са в същата колекция. Една в Ню Йорк и една в Париж, останалите трябва да бъдат изложени в София. Остава ни да поговорим само за още няколко хиляди ценности, които са представени на света, благодарение на учените, назначени от г-н Божков.
Тук става въпрос поне веднъж да поставим общественият интерес над личните борби.
Телефонната палата чака. Преди по-малко от година тя бе запорирана заради „ невнесен ДДС от евентуални бъдещи приходи от билети за музея“. Фактът, че музеят все още нито съществува, нито функционира, а вече е запориран и дължи ДДС на държавата, едва ли можем да си го обясним по пътя на класическата логика. Вероятно има друга „логика“, която го обяснява. Така или иначе тази тема не е актуална в момента. Вместо нея четем за пандемията, ковид, нови щамове, брой заразени, починали, ваксинирани, проценти и т.н. Икономиката е на дъното, малкият и средният бизнес са в колапс, а големият подслонен под едни все по-затлъстяващ ръце.
Телефонната палата чака. Огромната сграда, над 17 хил. кв. м. проектирана в края на 30-те от арх. Станчо Велковски и арх. Борис Йолов се превърна в заложник на голям конфликт, за корените на който знаят малцина, останалите подозираме.
Обаче ако поне веднъж успеем да помислим за националния интерес, вместо за личния! Ако го направим, ще видим, че нещата могат да се отделят едно от друго, а не да се поставят под общ знаменател Васил Божков, легендата за Васил Божков, колекцията на Васил Божков, парите на Васил Божков, бизнесът, богатството…
Телефонната палата чака. Кой може да оспори, че би било само от полза, от огромна полза за България и за всички нас, слънчев лъч в прозореца и на НАП, когато тази сграда се превърне в музей, в който да бъдат изложени безценните съкровища от колекцията на Васил Божков! Музей в сърцето на града, в който според предварително оповестените намерения на инвеститора ще има свръх модерна лаборатория, зали за различни обучения на малки, ученици и студенти, учени от цял свят.
Един пример. В сайта https://www.culturehive.co.uk/ всеки може да намери подробна информация за това каква част от туризма във Великобритания е ориентирана към музеите, какъв е ръстът на „музейния“ туризъм, какви са приходите – всичко в цифри и проценти.
Малка извадка: до 2009 г. туризмът „изработва“ за британската икономика около 115,4 милиарда британски лири, което се равнява на 8,9% от БВП на Обединеното кралство. Изчислено е, че туристическата икономика ще расте с 2,6% годишно между 2009 и 2018 г., а това е темп на растеж , подобен на този в строителството.
Туризмът, свързан с културно-историческото наследство, т.е. музейният туризъм, допринася за британския БВП с 20,6 милиарда британски лири, което е повече от рекламната или филмовата индустрии. Освен това поддържа 500 000 работни места. И още нещо: 8 от 10-те най-посещавани туристически атракции във Великобритания са именно музеи. 8 от 10!
И трето – през 2008 г., откогато са данните (но нека имаме предвид, че оттогава до 2020, когато ни връхлетява пандемията, цифрите само растат) чуждестранните посетители на британските музеи и галерии са похарчили в резултат на посещението си 436 милиона британски лири.
Не можем да се сравняваме с Великобритания, факт, но можем да си вземем някоя и друга поука и да си изиграем играта по най-добрия възможен начин. Тази игра обаче изисква да можеш да видиш голямата картина, а не просто дали и доколко личните ти интереси, его и прочие са накърнени или застрашени. Изисква държавническо мислене, политическа воля, широка перспектива, поглед в бъдещето, а не примитивен инстинкт за самосъхранение, отмъщение, наказание.
Културният туризъм ще привлече в България туристи с различен профил от този на средностатистическия масов турист, който ни посещава в момента. Не е новина, че голяма част от туристите, идващи у нас, са с доходи около и под средните за Европа и интересите им са предимно в областта на морските ни курорти и нощния живот. Извадка от доклад, посветен на профила на традиционния турист за България: „Средностатистическият чуждестранен турист в България е на 37 години, харесва българската кухня и евтините напитки, оценява по достойнство българската природа и плажовете по Черноморието, предпочита стационарната почивка в българските морски курорти и нощния живот пред културно-историческите маршрути, долината тракийските царе не знае къде е. Средната продължителност на ваканцията на чужденците у нас е около 9 дни, а разходите по време на престоя им възлизат на около 340 евро на човек.”
Нищо лошо, разбира се. Явно този тип туристи вече знаем как да спечелим, пък и как да задържим, защото в доклада е упоменато, че повечето идват у нас средно по 4 пъти. Въпросът е как да привлечем другите туристи – онези, които ще оставят повече от 340 евро за 9 дни. Онези, които не се интересуват от обиколки из барове и скапан алкохол. Как да привлечем туристите с пари и претенции, с изисквания, възможности, висок вкус. Онези, които ще влязат в по-добрите ресторанти и ще си поръчат от по-класните вина, които ще пренощуват в по-луксозните хотели, ще посетят луксозните бутици, защото са свикнали именно това да правят. Това са най-трудните туристи, защото за тях трябва да се състезаваме с целия свят – те могат да си го позволят. Защо да изберат точно България, след като могат да отидат навсякъде другаде?
Отговорът е прост. Първо, трябва да им предложим нещо, което никой друг не може. Уникален туристически продукт. Второ, след като им предложим този уникален туристически продукт, трябва да сме в състояние да им предложим достатъчно добра туристическа услуга, която да удовлетвори изискванията им за стил на живот, с който са свикнали. В крайна сметка, ясно е, че не говорим за каймака на световния елит, а просто за туристи с високи доходи и качество на живот.
Тези хора, материално осигурените, които не мислят как да спестят от храна и шезлонги на плажа и в плановете им не влиза да пият по цял ден с ол инклузив гривнички на ръка (нищо лошо, просто, както вече стана на въпрос, механизмите за привличането на тези туристи горе-долу са ни ясни уж), могат да бъдат спечелени само с нещо отвъд насъщните нужди за що-годе добър хотел и прилична храна. Можем да ги привлечем с природа – в нашия случай каквото е останало от бетонираното Черноморие и изсечените гори, предимно планини и села. И с култура. И тъй като при нас онези, които могат да си позволят Ню Йорк, Париж, Милано и прочие, няма да намерят невиждани оперни и театрални постановки, не можем да ги сразим с мащаб, ни остава културно-историческото наследство. На практика ни остава само то. Истинският уникален туристически продукт на България може да бъде само културно-историческото наследство.
Колекцията на Васил Божков е истински уникална и не може да бъде описана по никакъв друг начин, освен с приказния израз „несметно съкровище“. Тези ритони, кантароси, чаши, оръжия и други произведения на безименните тракийски и въобще антични майстори са нещо, което наистина не можеш да видиш другаде. Тяхната уникалност е безпрецедентна. Лувърът си има Мона Лиза (и още много други произведения, естествено). Ние можем да предложим сребърния ритон с изображение на смъртта на Орфей (и още много други шедьоври). Дали някакви мимолетни конфликти и схватки са достойна причина за това несметното съкровище, доплувало до нас през хилядолетията, да си стои в мазето на НИМ, а Телефонната палата да продължава да е запорирана сграда-заложник?
Телефонната палата чака. Да се превърне в световен музей в сърцето на София. От този световен музей в центъра на столицата гласът на България ще се чува по друг начин. По-силно и по-надалеч. Защото във време на глобализация, в което толкова много хора са обиколили света и са видели неговите чудеса, ние можем да извадим един коз, който все още малцина са видели.