Уволнението на директора на Пирогов отново експонира кризата в здравната система в България съвсем нагледно.  Това, което наблюдаваме обаче е желанието на хора и медии отново да си заравят главата в пясъка и да интерпретират казуса манипулативно.  Абсурдно е с аргумента за недофинансиране в здравеопазването да се оправдава отчитане на неизвършени дейности, с една дума – да се оправдава измама в особено големи размери. Ето това е резултатът на  политиката, която провеждаха правителствата  в здравеопазването през последните 10 години.

Адмирираме принципната позиция на служебния министър и директора на НЗОК по казуса. По закон  НЗОК  след такива нарушения трябва да прекрати договора си с лечебното заведение, което е с най-високо ниво на компетентност. Недоумение буди коментара на Лекарския съюз, че НЗОК тормозела лечебните заведения.  НЗОК управлява нашите пари и защитава правата на пациентите. Лекарският съюз представлява  и защитава професията лекар с нейните норми и етика. Защо до сега Лекарският съюз не взе отношение, че заплащането на лекарите е ниско и недостойно?  Лекарският съюз е страна по рамковия договор с НЗОК.

До сега набюдавахме  как здравните министри и партии си поставяха свои директори на болници с пълно знание за злоупотребите, които извършват, но се дистанцираха с абсурдното обяснение, че болниците били търговски дружества. Служебният министър  информира, че директор на фалирала болница си е разпределил над половин милион ДМА, при положение, че хората от персонала на болницата изнемогват и работят на няколко места.  Това не е нов и изолиран случай, но нито един министър до сега не взе мерки.

Пациентите вече не знаят за какво се заплаща и за какво не трябва да се заплаща и плащат, за да получат лечение. Разходите от джоба на пациента са близо 50% процента от общите разходи в България, което предствлява сериозен финансов риск за тях и компрометира солидарността в здравната ни система.

Затова здравеопазването е приоритет за ПП „Българско лято“ и ние имаме ясно разписани точки, чието прилагане ще възстанови справедливостта и правилното функциониране на здравната система.

Една от тях е задължителната промяна на финансирането на болничната помощ с диагнистично свързани групи (ДСГ). По този начин ще бъдат отчитани правилно придружаващи заболявания на пациента и ресурса, необходим за лечението му. Така ще може да бъде остойностен и трудът на медицинския персонал,  защото без лекари и сестри здравна система няма. Още през 2001 година имаше пълна готовност за въвждане на ДСГ, но това не беше направено с  аргумента, че разходите за здравеопазване ще се вдигнат.

В момента България има едни от най-ниските публични разходи за здравеопазване  – близо 5%  при средни за ЕС около 8%. Няма как да очакваме добри резулатти без инвестиции в здраве.  Нека да бъде честни пред себе си и обществото. Ще подкрепим всяка инициатива, която ще доведе до увеличаване на инвестициите в здраве и достойни условия на труд на медицинския персонал.

Министърът на здравеопаването да осъществява контрол въху дружествата, на които е принципал. Да, при злоупотреби и измами – директорите се уволняват!

Въвеждане на електронен здравен картон за пациента и дигитализация на здравеопазването, за да се препятстват злоупотребите. Така пациентът ще контролира системата и също той ще дава достъп до здравните си данни налекар, който го лекува .

Според Евростат 2019 в България  смъртността поради недостатъци на организацията на здравната система, която  може да бъде избегната,  е близо два пъти по висока от тази за ЕС.  Това означва, че хората не получават навременна медицинска помощ поради грешки в системата.

Безпрецедентно високата смъртност в България по време на Ковид кризата се дължи в голяма степен на липса на достъп до лечение и лекарства. Най-потърпевщи бяха възрастните хора с хронични заболявания, които бяха оставени без достъп до лекарства и медицински грижи.

Във връзка с КОВИД 19 кризата и евентуални последващи вълни са необходими спешни мерки, за да се гарантира здравната сигурност на хората.

Те са следните:

  • достоверен и бърз канал за комуникация от здравните власти директно до хората – те трябва във всеки един момент да имат информация как да действат и какви са правата и задълженията им;
  • навременна информация и медицински протоколи за лечение за лекарите и болниците; обезпечаване с предпазни средства, медикаменти и ваксини;
  • определяне и комуникиране на процедури как ще функционира здравната система в периоди на криза и локдаун и как ще се извършват медицински грижи и лечение за хората;
  • законодателна възможност хората с хронични заболявания да получават лекарствата си по рецептурна книжка от НЗОК директно от аптеката в дома си, за да могат да се придържат към предписания им график за лечение;
  • създаване и финансиране на здравно-социални услуги в дома на пациента, мощна спешна помощ, която да може да досига до всеки при нужда.

Д-р Ростислава Димитрова

НС на ПП ГП Българско лято

 

Д-р Ростислава Димитрова е лекар и експерт в областта на здравеопазване  и Европейска и национална здравна политика и законодателство. Професионалната й кариера от 1996 до 2005 преминава в националните здравни институции. Като главен експерт в  Комисия по здравеопазване в Народно събрание работи по изготвянето  на ключови закони, включително Законът за здравето.  2006 – 2008 е политически съветник на група ALDE в Европейския парламент за комисията по околна среда, здрвеопазване и безопасност на храните. 2008 – 2013г. е експерт по обществено здраве в  Главна Дирекция Здравеопазване  на Европейската комисия в Брюксел, където работи  за приемането на Директивата за трансгранично здравеопазване, създаване на съвместимо електронно здравеопазване между страните членки на ЕС, ефективни здравни системи и програмиране на Европейските структурните фондове за здравеопазване.

СПОДЕЛИ В СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ