Уволнението на директора на Пирогов отново експонира кризата в здравната система в България съвсем нагледно. Това, което наблюдаваме обаче е желанието на хора и медии отново да си заравят главата в пясъка и да интерпретират казуса манипулативно. Абсурдно е с аргумента за недофинансиране в здравеопазването да се оправдава отчитане на неизвършени дейности, с една дума – да се оправдава измама в особено големи размери. Ето това е резултатът на политиката, която провеждаха правителствата в здравеопазването през последните 10 години.
Адмирираме принципната позиция на служебния министър и директора на НЗОК по казуса. По закон НЗОК след такива нарушения трябва да прекрати договора си с лечебното заведение, което е с най-високо ниво на компетентност. Недоумение буди коментара на Лекарския съюз, че НЗОК тормозела лечебните заведения. НЗОК управлява нашите пари и защитава правата на пациентите. Лекарският съюз представлява и защитава професията лекар с нейните норми и етика. Защо до сега Лекарският съюз не взе отношение, че заплащането на лекарите е ниско и недостойно? Лекарският съюз е страна по рамковия договор с НЗОК.
До сега набюдавахме как здравните министри и партии си поставяха свои директори на болници с пълно знание за злоупотребите, които извършват, но се дистанцираха с абсурдното обяснение, че болниците били търговски дружества. Служебният министър информира, че директор на фалирала болница си е разпределил над половин милион ДМА, при положение, че хората от персонала на болницата изнемогват и работят на няколко места. Това не е нов и изолиран случай, но нито един министър до сега не взе мерки.
Пациентите вече не знаят за какво се заплаща и за какво не трябва да се заплаща и плащат, за да получат лечение. Разходите от джоба на пациента са близо 50% процента от общите разходи в България, което предствлява сериозен финансов риск за тях и компрометира солидарността в здравната ни система.
Затова здравеопазването е приоритет за ПП „Българско лято“ и ние имаме ясно разписани точки, чието прилагане ще възстанови справедливостта и правилното функциониране на здравната система.
Една от тях е задължителната промяна на финансирането на болничната помощ с диагнистично свързани групи (ДСГ). По този начин ще бъдат отчитани правилно придружаващи заболявания на пациента и ресурса, необходим за лечението му. Така ще може да бъде остойностен и трудът на медицинския персонал, защото без лекари и сестри здравна система няма. Още през 2001 година имаше пълна готовност за въвждане на ДСГ, но това не беше направено с аргумента, че разходите за здравеопазване ще се вдигнат.
В момента България има едни от най-ниските публични разходи за здравеопазване – близо 5% при средни за ЕС около 8%. Няма как да очакваме добри резулатти без инвестиции в здраве. Нека да бъде честни пред себе си и обществото. Ще подкрепим всяка инициатива, която ще доведе до увеличаване на инвестициите в здраве и достойни условия на труд на медицинския персонал.
Министърът на здравеопаването да осъществява контрол въху дружествата, на които е принципал. Да, при злоупотреби и измами – директорите се уволняват!
Въвеждане на електронен здравен картон за пациента и дигитализация на здравеопазването, за да се препятстват злоупотребите. Така пациентът ще контролира системата и също той ще дава достъп до здравните си данни налекар, който го лекува .
Според Евростат 2019 в България смъртността поради недостатъци на организацията на здравната система, която може да бъде избегната, е близо два пъти по висока от тази за ЕС. Това означва, че хората не получават навременна медицинска помощ поради грешки в системата.
Безпрецедентно високата смъртност в България по време на Ковид кризата се дължи в голяма степен на липса на достъп до лечение и лекарства. Най-потърпевщи бяха възрастните хора с хронични заболявания, които бяха оставени без достъп до лекарства и медицински грижи.
Във връзка с КОВИД 19 кризата и евентуални последващи вълни са необходими спешни мерки, за да се гарантира здравната сигурност на хората.
Те са следните:
- достоверен и бърз канал за комуникация от здравните власти директно до хората – те трябва във всеки един момент да имат информация как да действат и какви са правата и задълженията им;
- навременна информация и медицински протоколи за лечение за лекарите и болниците; обезпечаване с предпазни средства, медикаменти и ваксини;
- определяне и комуникиране на процедури как ще функционира здравната система в периоди на криза и локдаун и как ще се извършват медицински грижи и лечение за хората;
- законодателна възможност хората с хронични заболявания да получават лекарствата си по рецептурна книжка от НЗОК директно от аптеката в дома си, за да могат да се придържат към предписания им график за лечение;
- създаване и финансиране на здравно-социални услуги в дома на пациента, мощна спешна помощ, която да може да досига до всеки при нужда.
Д-р Ростислава Димитрова
НС на ПП ГП Българско лято
Д-р Ростислава Димитрова е лекар и експерт в областта на здравеопазване и Европейска и национална здравна политика и законодателство. Професионалната й кариера от 1996 до 2005 преминава в националните здравни институции. Като главен експерт в Комисия по здравеопазване в Народно събрание работи по изготвянето на ключови закони, включително Законът за здравето. 2006 – 2008 е политически съветник на група ALDE в Европейския парламент за комисията по околна среда, здрвеопазване и безопасност на храните. 2008 – 2013г. е експерт по обществено здраве в Главна Дирекция Здравеопазване на Европейската комисия в Брюксел, където работи за приемането на Директивата за трансгранично здравеопазване, създаване на съвместимо електронно здравеопазване между страните членки на ЕС, ефективни здравни системи и програмиране на Европейските структурните фондове за здравеопазване.