Политическа партия „Гражданска Платформа Българско лято“ в своите цели ясно е заявила позицията си за борба с корупцията и премахване на модела „Пеевски“. Съществуват немалко основателни съмнения за политическата и икономическа обвързаност на прокуратурата с видни политически представители, като последните примери за това са: поредният отказ да се образува досъдебно производство за действията на офшорна фирмасобственост на свързаният с Пеевски адвокат Ангел Ангелов; прекратеното разследване срещу пачките с евро и златните кюлчета в шкафчето на премиера; избирателният подбор при разследване на неудобни вече лица. Всичко това допринася за създаване на впечатление, че българската прокуратра е недосегаема, безотчетна,  бездейства, отказва да води разследване, когато е надлежно сезирана и с това допълнително засилва недоверието на обществото в институциите.

Прокуратурата в Република България е безконтролна и безотчетна. По сега действащата уредба съгласно чл. 213 от НПК прокурорът може да откаже да образува досъдебно производство. Постановлението подлежи на обжалване пред по-горестоящата прокуратура. Възможността прокуратурата да отказва въобще да образува досъдебно производство без да е длъжна да се мотивира сериозно води до тъй наречения „ прокурорски монопол“. В момента отказът за образуване на досъдебно производство не подлежи на съдебен контрол, което означава, че започването на разследването зависи изцяло от преценката на по-горестоящата прокуратура. Редица европейски институции препоръчват да се въведе съдебен контрол върху прокурорските откази за образуване на досъдебно производство, но от години това не е направено, защото власт имащите нямат интерес от това. Така прокуратурата услужливо си затваря очите за деянията на приближените до властта и отказва да образува досъдебни производства. Подаващият сигнал, че е извършено престъпление няма никаква възможност да се противопостави на евентуален отказ за образуване на производство от по-горестоящата прокуратура.

Така ексклузивното правомощие на прокуратурата единствено тя да решава кой, кога, за какво и дали въобще да бъде привлечен към наказателна отговорност за извършено престъпление от общ характер води до фактически имунитет от наказателно преследване за определени лица, дори и при липсата на нормативно предвиден такъв. Или казано с по-прости думи прокуратурата защитава определени лица, като не ги разследва. Такива примери за съжаление не са един и два. Предвиждането на съдебен контрол на отказите да се образува досъдебно производство ще повиши и качеството на предварителните проверки и на постановленията за отказ.

Актуален пример за гореописаното е отказа на Софийска градска прокуратура да разследва сигнал от организацията „Емко“ на производителя на оръжие г-н Емилиян Гебрев за действията на лица свързани с „Виафот инвестмънт България“. Това е дъщерно дружество на едноименната офшорка Viafot Limited, която е била контролирана от свързани с Делян Пеевски лица. Друг пример е и отказа на Специализираната прокуратура да образува досъдебно производство по повод публично разпространените през изминалата годината записи от телефонни разговори, в които се чува глас, наподобяващ този на премиера Бойко Борисов. От всичко казано до тук следва само едно, че България бива разграбвана, като не съществува реална възможност виновните за това лица да бъдат подведени под наказателна отговорност поради отказа на прокуратурата да си свърши работата.

Наказателният кодекс подробно в Раздел II – „Престъпления по служба“ разяснява кой и по какъв начин  може да извърши тези деяния. Престъпленията по служба могат да се осъществяват в средата на публичната сфера. Това престъпление се изразява в нарушаване или неизпълнение на служебните задължения, превишаване на властта или правата от страна на длъжностно лице, в резултат на което могат да настъпят немаловажни вредни последици. Вредните последици от такива престъпления биват от имуществен или неимуществен характер. Те могат да се изразят не единствено в посегателство над имуществени права или интереси, но и в създаването на различни смущения в правилното функциониране на държавни органи и в разхлабването на техния авторитет. За осъществяването на престъпления по служба няма нужда вредните последици да са настъпили в действителност. Достатъчно би било единствено да е създадена реална възможност за тяхното настъпване в бъдеще време.

Ние от ПП ГП „Българско лято“ сме изготвили ясна стратегията за противодействие на корупцията, която да доведе до премахване на политическото лобиране и обвързаности от типа „Пеевски“. Считаме за изклчително важно да се направят такива промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които да доведат до възможност за съдебен контрол върху отказите на прокуратурата да разследва. В случай, че магистратите преценят, че жалбата е основателна, то разследващите трябва задължително да се съобразят и да реагират на нея. Задачите, които сме си поставили за изпълнение са привличане на хора с висок морал и компетентност, магистрати, които могат да носят отговорност за резултатите от работата си. В тази връзка сме разработили различни мерки за боорба с корупцията и премахване на порочния модел „Пеевски“ – създаване на единен орган за борба с корупцията – независим и  безпристрастен, както и на Дисциплинарна комисия към ВСС, натоварена с разследващи функции спрямо компроментирали се магистрати. Считаме, че въвеждането на ефективни превантивни мерки срещу корупцията би заличило или поне силно затруднило възможността за възникване и съществуване на порочния модел „Пеевски“, станал нарицателен при употреба за корупция по високите етажи и липса на доверие сред магистратите и институциите като цяло.

СПОДЕЛИ В СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ