В преработения от служебния кабинет и публикуван за обществено обсъждане нов план за възстановяване и устойчивост става ясно, че няма да бъдат финансирани проектите за 256 обекта на „Напоителни системи“ ЕАД за „Реконструкция, възстановяване и модернизация на държавния хидромелиоративен фонд в Република България за устойчиво управление на водите и адаптиране към климатичните промени за 606,900 млн. лева. Тази стойност бе заложена за проектите в последния непредаден вариант на плана от м. април т.г., за преодоляване на социалните и икономическите последици от пандемията COVID-19.
Още в началото от работата на служебния кабинет партия „ГП Българско лято“ уведоми с писмо земеделският министър Христо Бозуков за своите забележки и предложения относно допуснати слабости в изготвените в плана хидромелиоративни проекти, както и учудващия факт, че горският сектор не присъства в него. Отговор не последва, а от информацията с която разполагаме писмото е било резюлирано в министерството с гриф „за сведение„. За всички трябва да е ясно, че поливното земеделие при климатичните дадености на България е структуроопределящо в сектор „Земеделие“, а горският сектор е основен за икономиката ни.
Сега от служебния кабинет се предлага вариант, в който хидромелиорациите, т. е. възстановяването на част от напоителните и отводнителни системи системи, са извадени напълно от плана. Вместо това се предвижда Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход в селското стопанство 247,072 млн. лева. Фондът ще подкрепя фермерски инвестиции за иновативни производства и цифрови технологии, а така също такива за автоматизиране на работните процеси. За реализиране на проекти по фонда ще могат да кандидатстват само регистриране земеделски производители. Какво ще се случи обаче с малките земеделски производители и стопаните в изоставените селски райони, на които бяха избити животните и сушата унищожава реколтата им, а след това пандемията от COVID-19 не пощади и тях?
За сметка на това парите за възстановяване на поливното земеделие са прехвърлени към тези за разитие на иновации и нови технологии в индустрията, които се очаква да носят допълнителна принадена стойност. При това положение ще сме принудени да продължим и внасяме по-голяма част от земеделските продукти и храни, като така ще подкрепяме чужди икономики. Голяма част от принадената стойност от индустриите с висока добавена стойност ще я изнасяме, за да внасяме за изхранване на населението чужди земеделски продукти и нездравословни храни, с несъизмеримо по-лоши качества в сравнение с тези, които бихме произвеждали в България.
Предлаганата промяна ще задълбочи кризата в поливното земеделие и ще обрече на провал труда преди всичко на земеделски производители на зеленчуци, плодове, фуражи за животновъдството и други поливни технически култури. Ще продължи и неблагоприятната за пазара тенденция за внос предимно на земеделски продукти и храни от чужбина, която сега се движи между 80-90% в зависимост от сезона. За сметка на това ще продължи подкрепата на вносителите на продукция с нетрадиционни за българската трапеза хранително-вкусови качества. Това ще води до изтичане на национален капитал и ще убива българските земеделски производители.
Обясненията, че проектите не са изготвени правилно и нямат доклади за оценка и въздействие на околната среда (ОВОС) не са състоятелни, тъй като в тях става въпрос за реконструкция и възстановяване на съществуващи хидромелиоративни съоръжения, а не за строителство на нови. Напоителните канали нямат съоръжения за измерване на водата, която те провеждат и разпределят към земеделските стопани, което води до голям преразход на вода и липса на контрол. Също така не споделяме и тезата, че в плана не трябва да са заложени средства за възстановяване и устойчивост на поливното земеделие поради причината, че държавната фирма „Напоителни системи“ ЕАД е раздирана от скандали и лошо управление. „Напоителни системи“ ЕАД трябва да бъдат преструктурирани, като се изпълни Общата стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите и защита от вредното въздействие на водите, изготвена през 2016 година и приета от Министерски съвет, а не да служи като оправдание.
Искаме да напомним на управляващите, че за възстановяване и развитие на хидромелиорациите в годините на прехода не бяха предвидени средства по предприсъединителната програма САПАРД, а впоследствие и по европейските структурни и инвестиционни фондове. Фермерски инвестиции за иновативни производства и цифрови технологии от предвидения в плана Фонд ще бъдат изгодни само за едрите земеделски производители, но не и за малките стопанства и стопани.
Като национално отговорна политическа партия „ГП Българско лято“ е заложила в своята управленска програма земеделието да бъде приоритет, в подкрепа на всички български земеделски производители и за развитие на устойчива българска хранително-вкусова промишленост. По тази причина настояваме в националния План за възстановяване и устойчивост да бъде извършена корекция в частта „Устойчиво земеделие“, като бъдат предвидени конкретни средства за възстановяване и устойчиво развитие на поливното земеделие, което е свързано с производството на български храни за населението и родни суровини за леката ни промишленост.
инж. Руслан Кенаров
Национален съвет ГП „Българско лято“
инж. Руслан Кенаров, Национален съвет Гражданска платформа Българско лято
Инж. Руслан Кенаров е строителен хидроинженер. През 1977 г. се дипломира в специалност “Хидромелиоративно строителство” във Висшият инженерно-строителен институт (днешен УАСГ), София. До 1989 г. работи като проектант в Института за проучване и проектиране “ВОДПРОЕКТ”. В периода 1989-1992 г. е експерт-консултант в “Mahab Ghodss Consulting Engineering Co.” в Техеран, Иран. След това развива частна консултантска дейност. През 2008-2013 г. е председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор на общинска фирма “Водоснабдяване и канализация” ЕАД в София. От 2015 г. е държавен експерт в Министерството на земеделието, храните и горите и отговаря за сигурността и експлоатацията на 21 големи комплексни язовира. Към момента работи в частния сектор като експерт консултант в областа на хидромелиорациите и земеделието.