ДО
Г-Н КИРИЛ ПЕТКОВ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОПИЕ
ДО
Г-Н ИВАН ИВАНОВ МИНИСТЪР
НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ
Относно: Кратък анализ и предложения от ПП „Гражданска платформа Българско лято“ за наводнения и управлението на хидромелиорациите в Министерството на земеделието, храните и горите.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПЕТКОВ,
През изминалите дни по-интензивни дъждове и снеговалеж в Западнобеломорския басейнов район и западната част на Източнобеломорския басейнов район предизвикаха отново критична обстановка за населението в редица общини в Южна България. За оправдание валежите бяха посочени като поройни и причина за бедствията, но истината е, че валежи около 30 литра на м2 за едно денонощие не биха предизвикали такива поражения в крайречните зони, ако водната инфраструктура беше в добро състояние и не съществуваха някои други допълнителни фактори в резултат на човешка дейност, като обезлесяване на склоновете, обрасли и непочистени дерета, липсващи водоотвеждащи поясни и скатови отводнителни съоръжения, подкопани мостове в резултат на безконтролно изземване на баластра от речните корита, неподдържани и прекопани невъзстановени диги и редица други проблеми. Българинът от край време строи своите къщи в заливни територии, а в последните години в такива зони се разширяват урбанизираните територии и индустриалните зони. Този път късмет беше, че в пострадалите райони нямаше малки язовири, които да прелеят и се скъсат. Лошото състояние на по-малките язовири и човешкият фактор при тяхната експлоатация и поддръжка, също представлява сериозен риск за наводнения.
Причините са настъпването на бедствени наводнения в страната са тема, за която се говори от много години. Те не са една и две, а комплексни, част от които и системни. През годините се провеждат заседания на правителствата и се вземат непрекъснато решения, които не се изпълняват, изготвят се нормативни документи, които са синхронизирани с Европейските директиви, но без да имат ефективен резултат. Нека си припомним големите наводнения през 2005 г. в страната и 2008 г. в град Цар Калоян, но освен промени в Закона за водите, създадените нормативни документи и плановете за управление на риска от наводнения, съгласно Европейската директива за наводненията 2007/60/ЕС от 26 ноември 2007 г., държавата не провежда реални дейности и мерки за превенция на този вид бедствие.
За превенция и борба с наводненията не се предвиждат и осигуряват европейски средства, а се разчита на мизерни компенсации от 300-375 лева, давани на пострадалото население, което е крайно недостатъчно. Основните механизми за финансовото обезпечаване на дейностите свързани с наводнения в България се ограничават главно до отпускане на средства след бедствия от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет (МКВПМС) и кандидатстване по Фонд „Солидарност“ на ЕС (ФСЕС). Тези възможности за финансиране след настъпило бедствие, обаче се отличават със сериозни недостатъци. При възможност за финансиране от ЕС през изминалия програмен период 2 882 239 394,69 лв. общо за екология по ОПОС получаваме неправилно управление на водите. Като се има предвид, че това са средства не само за водния сектор и от тях до момента са разплатени едва половината, няма как да имаме необходимите резултати в този сектор.
Министър Иван Иванов обвини за бедствието и щетите причинени на населението държавното дружество „Напоителни системи“ ЕАД, но заяви, че хората трябва да усетят, че държавата седи зад тях. А хората кога и дали ще усетят ролята на държавата зависи в най-голяма степен от нейното управлението във водния сектор. Зависи и от самите хора, но според изготвени анализи обществото не е достатъчно добре подготвено да се противопостави на риска от наводнения.
Преценката на министъра е правилна, но в известна степен, защото търговското дружество не е занемарено, а е моделирано така, че през последните двайсет години обслужва интереси на партийни апаратчици, които го управляваха открито и зад кадър.
Източването на държавното дружество, затъването му в дългове към кредитори, унищожаването и разпродаването на активите му, не е занемаряване. Напротив, търговското дружеството от години е център на внимание и корупционни схеми на определени кръгове от партиите на статуквото. „Напоителни системи“ ЕАД спешно се нуждаят от пълен одит и анализ на дейността и състоянието му, след което да се премине към преструктуриране. Такива мерки трябва да се приложат също към други две търговски дружества към Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) с дейности част от които се припокриват с тези на „Напоителни системи“ ЕАД. В „Земинвест“ ЕАД се водят няколко стотин малки язовира частна държавна собственост, разположени главно в Кърджалийска област. В „Агроводинвест“ ЕАД задбалансово се води незавършеното строителство на хидромелиоративни обекти и съоръжения, започнати назад през годините от земеделското министерство. Търговското дружество осъществява основно надзорна дейност на инвестиционния процес при изграждане на селскостопански, хидромелиоративни и други обекти, изготвя експертни оценки в строителството, която е несвойствена за земеделското министерство.
Министърът на земеделието, храните и горите не засегна темата за липсата на достатъчно добре подготвени хидроспециалисти. В земеделското министерство, след поредица уволнения през последните десет години, в момента има само 1 дипломиран по специалността хидроинженер. След закриването през 2010 година на Изпълнителната агенция по хидромелиорации, която беше първостепенен разпоредител с бюджетни средства, настъпи криза за хидроспециалисти в системата и контрол върху дейността на трите търговски дружества, занимаващи се с хидромелиорации. Кризата продължи и със закриването на дирекция „Хидромелиорации“ в МЗХГ през 2017 година. В активите на земеделското министерство са 19 големи комплексни и значими язовири от Приложение No1 на Закона за водите и няколко ретензионни язовира, публична държавна собственост. В активите на министерството се водят също така публични държавни активи за стотици милиона лева на отводнителни хидромелиоративни системи и съоръжения, помпени станции и съоръжения за опазване от вредното въздействие на водите – корекции извън урбанизираните територии, речни диги и съоръжения, включително Дунавските диги. Всичко това е възложено за поддръжка и експлоатация на „Напоителни системи“ ЕАД със своите клонове в страната, заедно с частните държавни хидромелиоративни активи за напояване, собственост на дружеството, сред които и техни 168 големи, средни и по- малки язовира.
По отношение на хидроспециалистите трябва да се отбележи, че от Хидротехническия факултет към ВИАС (днес УАСГ) преди 10-ти ноември излизаха всяка година повече от 100 висшисти по специалностите хидромелиоративно и хидротехническо строителство, а днес по-малко от 5 човека. Подобна е картината и за техниците по тези специалности. Строителните инженери и техници предпочитат да работят във ВиК сектора, пътното и високото строителство. Причините са ясни – не се строят нови язовири, а хидромелиорациите бяха унищожени по време на управлението на ГЕРБ и коалиционните им партньори. Възстановяването на сектора в тази насока ще отнеме години, защото създаването на добри и опитни специалисти изисква време за предаване на опита и практика.
С оглед на изложеното по-горе и за ефективно противопоставяне на корупцията ПП ГПБЛ настоява пред правителството и земеделския министър, да се предприемат незабавно необходимите мерки, за да се гарантира сигурността на населението в населените места и промишлените обекти, да се защитят обработваемите земеделски земи от заливане, да се обезпечат земеделските стопани с достатъчно качествена вода за напояване.
1. Изготвяне на Национална програма за създаване на хидротехнически специалисти, съвместно с УАСГ (Университета по архитектура, строителство и геодезия) и СГСАГ (Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“) и финансовото й обезпечаване от държавата, за обучение на кадри по хидротехническите специалности.
2. Възстановяване на дирекция „Хидромелиорации“ в МЗХГ за подпомагане на министъра на земеделието, храните и горите при провеждането на държавната политика в областта на хидромелиорациите и обезпечаване работата й с необходимия брой опитни хидроспециалисти.
3. Извършване на проверка защо не е започнало изпълнението до момента на изготвената от Световната банка и приетата от МС през 2016 година Обща стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите в България (ОСУРХ). За изготвянето на тази документ МЗХГ е заплатило 1.6 млн. евро.
4. Подкрепа дейността на СН (Сдруженията за напояване) и НСЗКБ (Националния съюз на земеделските кооперации в България) за повишаване участието им в процеса по увеличаване на площите с поливното земеделие в страната.
5. Преструктуриране на трите държавни дружества „Напоителни системи“ ЕАД, „Земинвест“ ЕАД и „Агроводинвест“ ЕАД, като дейността и активите на „Земинвест“ ЕАД се прехвърлят в „Напоителни системи“ ЕАД. Да се премине към ликвидация на „Земинвест“ ЕАД след пълна инвентаризация на търговското дружество и прехвърляне на активите му в „Напоителни системи“ ЕАД. Инвентаризация на задбалансовите активи на „Агроводинвест“ ЕАД и приключване документално на незавършеното строителство и ликвидация на дружеството.
6. Към момента „Напоителни системи“ ЕАД упражнява два вида дейности: едната е търговска, за предлагане на услугата „доставяне на вода за напояване“ и другата е в обществена полза, за предпазване от вредното въздействие на водите (ОПВВВ), поддържане на язовирите частна държавна собственост в активите на дружеството и поддържане и експлоатация на големите комплексни и значими язовири, публична държавна собственост на МЗХГ.
ПП „ГП Българско лято“ предлага да се разделят двете дейности в два отделни стопански субекта:
а) Единият субект да бъде държавно търговско дружество в системата на МЗХГ, което да се занимава само с дейности свързани с напояване. Дружеството управлява негови активи, частна държавна собственост;
б). Другият субект да бъде държавно предприятие в системата на МЗХГ, което да се занимава само с дейностите по ОПВВВ и поддръжката на малките язовири. Предприятието да управлява публични държавни активи, собственост на МЗХГ;
7. Пълна инвентаризация на активите на „Напоителни системи“ ЕАД и спиране разпродаването им през ЧСИ. През 2016 година е извършена такава инвентаризация от дирекция „Хидромелиорации“ към МЗХГ, без обаче резултатите да бъдат обработени. Неясно защо необработените документи са предадени на частна правна кантора и не се намират в МЗХГ. Съществува възможност същите да се ползват за извършване на разпоредителни сделки с имоти и активи на държавното дружество.
8. Спиране от министъра на земеделието, храните и горите продажбата на имоти и хидромелиоративни активи на „Напоителни системи“ ЕАД през ЧСИ.
9. Ревизия на внесените проекти от „Напоителни системи“ ЕАД в ДФ „Земеделие“ по програмата за възстановяване на съществуващи хидромелиоративни съоръжения за напояване по Мярка 4.3 от ПРСР 2014-2020, BG06RDNP001-4.010, и на договорите за преотдаване под наем на активи от дружеството.
10. Ревизия и публично оповестяване за цената на водата, собствениците, броя и работата на ВЕЦ-овете, изградени върху съоръжения на „Напоителни системи“ ЕАД. До момента това не е извършвано от нито едно управление на МЗХГ и държавното търговско дружество.
11. Създаване на единна държавна структура за дейностите по ОПВВВ и борбата с ерозията причинена от водите в земеделските земи и горите, в която да бъде включена и дейността по поддръжка и експлоатация на малките язовири, предназначени за ретензия на високи води и напояване.
12. Възстановяване дейността на Държавен фонд „Мелиорации“, закрит по време на управлението на ОДС за набиране на целеви средства за превенция на наводненията, борба с причинената ерозия от водите в земеделските земи и горите, и възстановяване на хидромелиорациите и малките язовири, предназначени за ретензия и напояване.
13. Приемане на Закон за хидромелиорациите и ерозията от водите в земеделските земи и горите. До момента само за тази дейност няма специален закон. За тези дейности съществуват отделни текстове, разхвърляни в мега Закона за водите, което затруднява ползвателите му, а някои от тях са плод на лобистки интереси. Добре е известно, че водните течения в реките водят началото си от планинските склонове, горите и дерета в тях, и там се заформят пороите.
С уважение,
Национален съвет на ПП „Гражданска платформа Българско лято“
20.12.2021 г.