Изготвеният План за Възстановяване и Устойчивост е неясен, неточен, объркващ и смесващ процедури от програмния период 2014 – 2020 с процедури по Плана за възстановяване и Устойчивост.
Неясен е, защото основната му цел e да способства икономическото и социално възстановяване от кризата, породена от пандемията от COVID-19, а в същото време не е направен задълбочен анализ, от който да се установят конкретните щети по сектори. Липсва дори анализ и на най – засегнатите сектори – Здравеопазване, Образование и Туризъм.
Неточен е, защото в представения от правителството план са заложени реформи в прокуратурата (средства в размер на близо 140 милиона лева, като 95 от тях са за борба с корупцията), в съдебната система (над 32 милиона), в агенцията за електронно управление (средствата са над 400 милиона) и т.н., но не става ясно как тези реформи ще спомогнат за възстановяване на засегнатите от кризата сектори.
Объркващ е, защото се смесват целите по стария програмен период 2014 – 2020, с целите на Плана за възстановяване и устойчивост /ПВУ/. Така, например, размерът на финансирането се определя, като към остатъчните средства от периода 2014 – 2020г. се добавят средствата по ПВУ. От друга страна, в ПВУ е казано, че са необходими и промени в законодателството, за да могат да се получат тези средства. При сегашната политическа ситуация е видно, че промяната и приемането на нови закони е невъзможно, което на практика означава, че няма как този план, на практика, да започне да действа.
- Начинът, по който са дефинирани получателите на средствата наподобява „ин хаус“ процедурите, което дава възможност на администрацията с терминологични трикове да раздава средства по свое усмотрение.
Ето няколко примера за това:
- По Програмата за публична подкрепа за развитие на индустриални зони, паркове и сходни територии и привличане на инвестиции, получатели на помощта /бенефициенти/ от ПВУ са: Министерството на икономиката (включително, при необходимост, работна група/експерти в Министерството), ЕИБ като фонд мениджър на „Фонд на фондовете“, общини, индустриалните зони, паркове, сходни територии и техните оператори инвеститори, както и техни клъстери/обединения.
- По Фонда за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство от ПУВ бенефициент е: Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, Министерството на земеделието, храните и горите.
Тук е важно да се подчертае, че разпределени по този начин, вероятността средствата да не достигнат до тези, които имат нужда от тях е доста голяма. Вместо да се предостави безвъзмездна помощ директно на предприятия, частни стопани и организации от най-засегнатите сектори, ще се предоставят средства на държавни структури и общини, които ще разпределят финансовите помощи неясно как и по какви правила (никъде в ПУВ не е описано какво се случва със средствата, след като се усвоят от държавните структури и общини).
2. Няма последователност и възможност за надграждане при изпълнение на заложените инвестиции. До голяма степен, съществува възможност за препокриване на инвестициите и реформите, което ще доведе до усложнение в процедурите и неизпълнение на целите. Вероятно се цели, със създаването на двусмислени дефиниции и определения, да бъде трудно проследимo разходването на средствата.
4. За изпълнението на Плана се предвижда промяна на закони, което е потвърждение, че Планът не е в съответствие със сега действащото законодателство.
5. Планът за развитие и устойчивост е насочен към най-нереформираните сектори, от които изтичат най-много средства и няма постигнати резултати през последните седем години.
6. За да се получат средствата от 12 621 480 000 лв., е необходимо от частния сектор и от националния бюджет да се допълнят още 8 205 565 000, т.е. реално субсидирането е около 35 – 40 % за частните дружества.
7. Инвестиционните помощи за бизнеса заложени в Плана са крайно недостатъчни. Съществува и неяснота по какви конкурентни критерии ще се предоставят тези помощи, както и към кои сектори ще бъдат насочени.
8. Средствата, предвидени за устойчиво земеделие, са в изключително малък размер. Те ще се заявяват до 31.12.2021г., а ще се одобряват до юни 2023г., което означава, че изпълнението им ще започне в началото на 2024г. Плащания ще се очакват чак в края на 2025г. Реално, докато се стигне до момента, в който тези средства ще достигнат до бенефициентите, ситуацията им може да се е променила и помощта да е неадекватна.
9. Не е ясно как ще се постигнат заложените цели в Плана, които са със срок за постигане до 2025г. Същите цели бяха заложени още през 2014г. в Споразумението за партньорство 2014-2021 и към момента, все още, не са постигнати. Логично възниква въпросът: Как, по-точно, за 4 години ще бъдат изпълнени цели, които не са постигнати за 7 години? Разработилите Плана са разбрали невъзможността да се справят в посочения срок и затова, в индикативните си графици, отделните министерства залагат срок на изпълнение до края на 2026г., дори до края на 2027г., въпреки че срокът за постигане на целите в Плана е до 2025г.
10. Няма мерки, които да са насочени към туристическите обекти и дружествата, които обслужват този сектор, силно засегнат от Ковид кризата.
Това, което може да бъде предложено, е безвъзмездна помощ, която да е обвързана с декларираните приходи и платените осигуровки (на засегнатите), т.е. в зависимост от приноса към системата, да се получи и безвъзмездната помощ.
11. При изготвянето на Плана не са анализирани секторите, за които се предвиждат безвъзмездни средства. Не е ясно за кои дейности ще се предлагат банкови кредити и обезпечителни гаранции.
С така изложените проблеми, е видно, че Планът за възстановяване и устойчивост е неадекватен и закъснял.
ГП Българско лято настоява за незабавно преразглеждане, уточняване и корекции на посочените от нас спорни точки. Настояваме това да се направи спешно, защото българската икономика се нуждае от помощта, която дават инструментите на Плана за възстановяване и устойчивост.
Всяко забавяне поставя пред риск цялата икономика на страната, но най-вече, бизнесите, пострадали от пандемията. За нас е абсолютно необяснимо, защо правителството и политиците от парламентарно представените партии продължават да неглижират изготвянето, в спешен порядък, на Плана за възстановяване и устойчивост. Към момента Гърция, Франция, Германия, Нидерландия, Италия, Белгия, Дания, Португалия, Испания, Люксембург и Литва са получили над 15 % от заявените си средства.
А ние, може би, не смеем да мръднем от последните места във всички класации, следващата от които, очевидно, ще бъде по усвояване на средства от ПВУ и фалирали бизнеси.