На 22 февруари 2022 година се очаква да влязат в сила разпоредбите на така наречения „законодателен пакет Макрон“ – пакет Мобилност I (обнародван на 31.07.2020 г.).
България не успя да защити ефективно интересите на българския транспортен сектор преди и при приемането му.
Регулаторните актове от Пакета Мобилност I бяха приети под силен натиск от Франция заедно с други страни от Западна Европа и откровено увеличават конкурентните предимства на западните транспортни компании. Те засягат правилата за връщане на водача и на превозното средство на всеки 8 седмици до страната на регистрация, правилата за командироване, забрана за ползването на седмична почивка на борда на превозното средство и прериода на почивка между два каботажни цикъла.
Оценката на очакваната загубата за икономиката на България през 2023 година е в размер на 1.327 милиарда евро (поради загубени 1.26 милиарда евро генерирани от преустановен или релокиран бизнес и 309 милиона евро от пропуснати ползи).
Според пазарно проучване на КPMG, проведено през 2019 година, регистрираните транспортни фирми в България са 12700, от които 9600 са малки превозвачи и оперират с до 5 камиона. Общият брой на заетите лица е около 42500.
Автомобилният транспорт генерира 6% от БВП, а пазарният му дял от сектора за международен автомобилен транспорт е 2.86 милиарда евро.
През страната ни преминават пет от дeceттe Eвpoпeйcĸи тpaнcпopтни ĸopидopa, а именно коридори 4, 7, 8, 9 и 10.
При това, в пълен разрез с политиката на ЕС за околната среда, задължителното връщане до държавата на регистрация на превозните средства за международен транспорт, притежавани от български компании, от транспортни фирми в Полша, Румъния и балтийските републики, ще има сериозно отрицателно въздействие върху околната среда.
Като изхождаме от геостратегическото положение и географските дадености на България (граница на плавателна река и излаз на море), както и от начертаните задачи посочени в третата Бяла книга – 2011 г.,
Гражданска Платформа Българско Лято призовава правителството:
1. Да предприеме мерки за подкрепа за българските транспортни фирми с цел недопускане на фалити поради очакваните по- големи разходи и пропуснати приходи от превозвачите;
2. Незабавно да предприеме мерки за актуализиране и изпълнение на изготвения през 2020 година проект на „Национален план за развитие на комбинирания транспорт в Република България до 2030 година“ по поръчка на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за изграждане на интермодални терминали, позволяващи гъвкави и ефективни транспортни потоци.
3. Да представи стратегия за развитие на нови транспортни коридори извън свързаните с европейската логистика и координиран инвестиционен план за транспорт и прилежащата му инфраструктурата с максимално използване на конкурентните ни предимства в сектор Транспорт.