Икономиката на България, насочена към националния интерес

След промените през 1989 година България формално изостави модела на плановата социалистическа икономика и тръгна по пътя на пазарните отношения. До този момент икономиката на страната беше изградена да работи за страните от Съвета за икономическа взаимопомощ /СИВ/ и главно за пазарите в съветските републики. След ликвидирането на СИВ предприятията изведнъж се оказаха без пазари, стопанските им ръководители, получили образованието си в Москва, нямаха опита и знанията да развиват дейността си в условията на пазарна икономика в Западна Европа. Това беше увертюрата към настъпването на голямото “зло” за страната – загърбване на националните интереси и разграбването на националния капитал.

1. Политиката за държавните концесии се определя от Министерския съвет, който одобрява приетите от Координационния съвет по концесиите “Национална стратегия за развитие на концесиите” и “План за действие за държавните концесии и техните изменения и допълнения”. От този текст става ясно, че има политика, одобряващ орган, стратегия, план за действие и т.н. Защитен ли е обаче националният интерес на България в раздадените до момента държавни и общински концесии? За да отговорим на обществения интерес всички концесии ще бъдат проверени, като в тези където националният интерес не е защитен същите ще бъдат прекратени, или при правна невъзможност условията в тях предоговорени.
2. На прокуратурата ще бъде поставен срок да обяви резултатите от започналите в началото на 2020 година проверки на 100 приватизационни сделки, между които и тези за „Кремиковци“ и „Бобов дол“, след което от страна на държавата ще бъдат предприети необходимите действия.
3. Приключване на започнатата през 2020 година проверка от прокуратурата по сигнал на гражданин за неизгодно за държавата експлоатиране на находището “Челопеч”, в резултат на сключен договор на 19.05.1999 година между държавата и “Дънди Прешъс Металс Челопеч” ООД за предоставяне на концесия на подземни природни богатства – златно-медни-пиритни руди, чрез добив от находище и предприемане на необходимите действия.
4. Създаване и приемане на правен механизъм в Закона за храните, за ограничаване или временна забрана на вноса на земеделска продукция и храни от определени страни, които не са членове на ЕС. Българските земеделски производители са подложени на силен натиск в резултат на дъмпингови цени от български фирми вносители от Китай, Египет, Турция и др.
5. Осъществяване на строг, ефективен граничен и митнически контрол срещу незаконния внос на земеделска продукция, храни и напитки.
6. Възстановяване на търговските представителства към българските посолства зад граница.
7. Създаване на специализирана външнотърговска дирекция в Министерството на земеделието, храните и горите за провеждане на маркетинг, изложения и възстановяване на външните пазари за българска земеделска продукция, храни и напитки зад граница.
8. Опазване на държавните, общинските и частните гори, изрична забрана върху износа на дървен материал за страни, които не са членове на Европейския съюз, ограничаване износа на непреработена дървесина и извършване на залесителни мероприятия за възстановяването на горите в България.
9. Засилване ролята на държавата в геологопроучвателната дейност и контрола върху добива на природни ресурси.