План за развитие на земеделието в България
От 25 години се занимавам със земеделие, от 20 години съм главен счетоводител на земеделска кооперация.Свидетел съм на всички допуснати грешки от 2000 година и възможностите за тяхната корекция.
1 Системата СЕПП(система за единно плащане на площи ) да се замени със Система на плащане на продукция. Вместо 36 лева плащане на обработваем декар да се заплаща супсидия за добита и продадена продукция. Така ще има стимул за повишаване на производството. Произвеждаш повече, полечаваш повече.
2 Промяна в Наредба Н-18. Регистрираните земеделски производители да продават на стоковите тържища без касови апарати.На пазарите на дребно да са приравнени на търговци и данъчно да се облагат и осигуряват като търговци според ЗКПО, ЗДДФЛ и КСО.
3 Дребните зеленчукопроизводители, овощари и лозари да получават заверени от Областни дирекции Земеделие и гори търговски протоколи, като единия екземпляр от тях ще се дава на клиента като фактура, а втория екземпляр ще се дава в Областна дирекция Земеделие и гори за определяне на субсидията за произведена продукция.
4 Правилото за обратно начисляване на ДДС да се прилага за всички земеделски производители. Също така да се ползва и ускореното възстановяване на ДДС в 30 дневен срок.
5 Преработвателните предприятия да бъдат освободени от авансови вноски данък печалба , както бе по реда на член 51 от ЗКПО действащ от 1998 до 2006 година.
Тези пет точки са достатъчни за начало. За да се продължи трябва и обществена дискусия
4 Коментара
Здравейте досега съм подкрепил много предложения За пръв път ще подкрепя нещо стойностно и мотивирано Личи че сте в час с нуждите на земеделските производители Ще агитирам за Вас
Благодаря Ви, г-н Джоглев.
През последните 15 години благодарение на Интернет е възможно да се проследи всичко, което е изписано в посока на стратегии, програми, Европейското и българско законодателство, предлагани мерки и т.н. Броят на подобни документи е огромен, в голямата си част те са изготвени от добри и доказали се специалисти. Проблемът е, че всичко това остава на книга и на практика не се прилага от държавното управление в сектора. По отношение на европейското законодателство интересът на нашите земеделски производители и преработватели не се защитават от българските евродепутата в Главна дирекция AGRI – Земеделие и развитие на селските райони. Освен това от българска страна към евродепутатите се изпращат директиви по отношение на земеделието, които са свързани в повечето случаи с лобистки интереси на икономически групировки, но не и идващи от страна на малките и средни земеделски производители, с което не се защитават техните интереси. В системата вече работят добре обучени специалисти, особено в общинските служби и областни дирекции “Земеделие”, службите за съвети в земеделието, но те не трябва да бъдат “натискани отгоре”. Политическа партия “Гражданска платформа Българско лято” е наясно с тези проблеми и сме предвидили в програмата си мерки, с които да бъде защитен интереса на земеделските производители, а не на мафията в земеделския сектор. Една от тези мерки, които ние предвиждаме и ще работим да се осъществи е “Гише Земеделие”, което означава всеки земеделски производител да можа, след като се информира от службите за съвети в земеделието, да заяви и подаде на едно място своето желание за кандидатстване по която и да е българска или европейската програма за развитие на селските райони и след определен в закона срок да получи готовия набор от документи, с които да кандидатстват за финансово подпомагане и средсва.
СЕПП беше въведена именно за да се отстранят недостатъците от действащата преди това система за субсидиране на единица произведена продукция – става въвпрос за неща, които се решават на общоевропейско ниво – а значи в зависимот от проблемите на германските и френските фермери.
Моето мнение е, че изобщо прякото субидиране на земеделските производители трябва да отпадне, а тези огромни средства да се насочат към това да направим селсските райони райски градини желани за живот – училища, читалища, транспорт, културни и спортни мероприятия, и пр. да са там такива, че, примерно, най-добрите учители да се назпреварват да кандидатстват за работа по селата, а не в елитните столични гимназии. Но, както казах, това са неща, които се решават на ниво Брюксел, много бавно и много мудно се променят, волята на българите е почти без значение, а разум пък липсва съвсем.
Благодаря Ви, г-н Джоглев. От изразеното мнение личи, че сте много добре запознат и ангажиран с темата за развитие на нашето земеделие.
През последните 15 години благодарение на Интернет е възможно да се проследи всичко, което е изписано в посока на стратегии, програми, Европейското и българско законодателство, предлагани мерки и т.н. Броят на подобни документи е огромен, в голямата си част те са изготвени от добри и доказали се специалисти. Проблемът е, че всичко това остава на книга и на практика не се прилага от държавното управление в сектора. По отношение на европейското законодателство интересът на нашите земеделски производители и преработватели не се защитават от българските евродепутата в Главна дирекция AGRI – Земеделие и развитие на селските райони. Освен това от българска страна към евродепутатите се изпращат директиви по отношение на земеделието, които са свързани в повечето случаи с лобистки интереси на икономически групировки, но не и идващи от страна на малките и средни земеделски производители, с което не се защитават техните интереси. В системата вече работят добре обучени специалисти, особено в общинските служби и областни дирекции “Земеделие”, службите за съвети в земеделието, но те не трябва да бъдат “натискани отгоре”. Политическа партия “Гражданска платформа Българско лято” е наясно с тези проблеми и сме предвидили в програмата си мерки, с които да бъде защитен интереса на земеделските производители, а не на мафията в земеделския сектор. Една от тези мерки, които ние предвиждаме и ще работим да се осъществи е “Гише Земеделие”, което означава всеки земеделски производител да можа, след като се информира от службите за съвети в земеделието, да заяви и подаде на едно място своето желание за кандидатстване по която и да е българска или европейската програма за развитие на селските райони и след определен в закона срок да получи готовия набор от документи, с които да кандидатстват за финансово подпомагане и средсва.