Увеличаване на заплатите на университетските преподаватели. Осигуряване на нови позиции за младите специалисти.
В миналото Университетът е бил храмът на знанието, мястото, където титаните на мисълта и делото са се обучавали. Днес нещата не стоят така и резултатите са видими. Отново професионалното образование трябва да бъде издигнато в култ. За да се гарантира неговото качество обаче, трябва да се гарантира нормалното възнаграждение на стожерите на познанието. Трябва да се привлекат като преподаватели и младите наши сънародници, които със свежи сили да поемат на раменете си тази епохална, цивилизационна мисия – Българският Народ да бъде пробуден и просветен и отново да се превърне в достойна Нация. Чрез добро заплащане университетските преподаватели ще се почувстват финансово подсигурени и мотивирани, което ще допринесе за подобряване на тяхната работа. Те ще изграждат като личности и като професионалисти Българската младеж и тя не просто ще излиза от Университета с диплома, а със знания, познания и умения! Просветеният народ е гаранция за мир и благоденствие!
Докладвай предложение
2 Коментара
Сериозните проблеми в сектора ВОН изобщо не са свързани с недостиг на средства. Ние реално не сме учени и преподаватели, а писачи на отчети, доклади, становища, и пр. всевъзможни документи. С масовото навлизане на компютрите, бумащината вместо да намалее, напротив – стана в пъти по-голяма. Постоянно сме в някакви акредитации и атестации – буквално свършва едната и веднага започва другата. И всичко това е свързано с подготовка на едни дебели папки всевъзможни глупости. Това не е никаква наука и не е никакво преподаване. Трябва да се реже до кокал, иначе не става. Както и в много други сфери, между другото.
Примерно, от доста години психологията е най-желаната специалност и сега родината е пълна с армия никому ненужни безработни психолози. А сред випускниците на моя факултет безработицата е нула. Ама държавата продължава да произвежда психолози. Да не говорим за разни откровени глупости от типа на европеистика, глобалистика, и др.под. Защото няма воля да каже на професорите и доцентите от съответните структури и звена, че не се занимават с общественополезен труд и че е безумие обществото да им поддържа високия финансов и социален статус само заради многото буквички преди и след името – щото полза от тях за обществото никаква.
Г-н Куртенков, благодаря за коментара. Аз следвам История в ПУ “Паисий Хилендарски”. Мога да гарантирам за професионалните способности на моите преподаватели, но и както Вие споменахте – изискваната документация някой път идва в повече. Основната тема на моето изказване гравитира около факта, че много от сегашните преподаватели са принудени да търсят допълнителни източници на финанси, което често пречи на тяхното пълноценно отдаване в лоното на науката. Бидейки финансово обезпечени, те ще имат възможността да се развиват осезаемо повече и по-бързо, допринасяйки за по-добрата академична среда, която ще изгражда младежите на България. Също така ниското и несигурно заплащане отблъсква много от просветените млади професионалисти от възможността за работа в университет, а и често за тях (нас) няма свободни места. Това е неприемливо. Прекъсва се естественото просветно развитие на нашата Нация. Съгласен съм с Вас, че трябва сериозно преразглеждане на приоритетните дисциплини, но същевременно с това, съгласете се с мен, трябва да бъдат подсигурени и нови работни места и полета за изява на младите специалисти. Трябва да бъде прекратено явлението, което сатирично стана известно у нас – “След дипломиране на касата в Кауфланд”. Достойното възнаграждение на просветния труд е първата стъпка към уреждане на проблемите в академичните среди. Във всеки случай тя е най-важната. Поздрави!