Проблемите на образователната система част 2

Нека го кажем направо – не много хора на моята възраст (18 г.) са чели тухлата, представляваща романа „Тютюн“. Това би отнело твърде много време, но един филм отнема само 2 часа. По този начин младите хора поне малко ще се докоснат до дадената история. За тази цел, разбира се, трябват сериозни мерки за стимулирането на българското кино, но това е съвсем друг въпрос.
Име на предмета – Математика
Сигурна съм, че абсолютно всеки един от нас поне веднъж за тези 12 години, в които се изучава този неприятен за много хора предмет, се е питал: „Къде ще ми потрябват тези неща в живота?“ Не много са намерили отговор на този въпрос, а сегашното управление си мисли, че увеличавайки обема, изучаван в училище, децата ще станат по-умни. Което не е така! Важно е как е представена една информация, а не обема й. Всъщност колкото повече е информацията, толкова по-трудна е за осмисляне, което прави предмета толкова труден и мразен от повечето младежи. Моето предложение относно този проблем е изучаване на важните неща до 7-ми клас като задължителна подготовка, а после в гимназията да бъде избираема дисциплина, защото не всеки е математик. Това ще позволи на децата, имащи талант в тази област, да се фокусират върху това, в което са добри.
Име на предмета – Биология
Тук важи същият въпрос, както при математиката – къде ще ми потрябва това да знам каква нервна система има плоският червей? Абсолютно безполезна информация. За мой късмет, изучавах този предмет само до 10-ти клас, заради профила на училището ми. Това е и прагът, който смятам за реден при изучаването на биологията като задължителна дисциплина. А половината учебници са за пренаписване. Смятам за много по-полезно изучаването на човешкото тяло на базово ниво и това как да се окаже първа помощ при нужда – информация, която всички сме изучавали, взимайки сертификат от БЧК, за да имаме право да изкараме шофьорска книжка. 6 часа са напълно недостатъчни, за да може да се осмисли и запомни толкова важна информация.