Древна Елада срещу Ксеркс
Древните елини въвеждат пряката демокрация, за да се пазят от тирани. Атина избира на всеки 24 часа нов епистат, председател на дебатите и държавническите процеси. Никой мъж не може да заема тази длъжност повече от веднъж. Първенците на полиса са много подозрителни към всеки чаровен политик, защото виждат в него бъдещ сатрап. Когато гърците влизат в битка с превъзхождащите ги по численост и ресурси персийци през V в. пр. н. е., те не се сражават само за земи и сребро, но и за демокрацията си, с която много се гордеят. Докато пред Дарий и Ксеркс всички са длъжни да лежат по очи, атиняните прогонват от града след пряк вот всеки политик, който стане опасно популярен и манипулативен. Този дух на демократична гордост в крайна сметка им спечелва окончателната победа в продължилите половин век Гръко-персийски войни.
Атинската пряка демокрация има своите недостатъци, затова не оцелява в оригиналния си вид. Светът отдавна се споразумя, че представителната като цяло е по-практичният път. Хората са твърде заети, затова делегират правата си. Но е хубаво да имат инструментите за пряк вот, за да могат също като атиняните да се пазят от сатрапи и да взимат спешни мерки, ако някой техен представител стане опасно популярен и манипулативен.
Швейцария на Балканите
Стар български копнеж е да заприличаме на богатата алпийска страна на банките и часовниците. Тя е единствената, в която пряката демокрация е основна форма на управление. Решенията за най-важните закони се взимат с референдуми. Всеки гражданин има право да оспори акт, прокаран от парламента, ако в рамките на 100 дни събере 50 хил. подписа. А за поправка на конституцията трябва да намери 100 хил. поддръжника за 18 месеца. И ако се вземе всенародно решение, то не може да се поправя от парламента. И при толкова права на електората човек си мисли, че държавните дела вървят тежко и трудно? Не, просто избраните в изпълнителната и законодателната власт много добре си правят сметката, за да не предизвикат народния гняв, който има толкова много инструменти за противодействие.
За и против
– Това е много скъпо и изисква сложна логистика;
Но си струва, защото възпитава и дава надежда. Когато знаеш, че гласът ти пряко влияе върху средата, в която живееш, се чувстваш по-свързан с нея, по-участващ. Добиваш самочувствие. Ставаш стопанин на собствената си държава – следователно и по-грижовен към нея. Когато си гласувал на референдум какъв цвят и с какъв обем да са ти чувалите за боклук, не хвърляш фасове по улицата. Не сме толкова богати, че да живеем в евтина демокрация, нали?
– Широките маси са неинформирани, некомпетентни, консервативни и ирационални, лесно се манипулират от лобисти и не им се занимава;
Нека не ги подценяваме. Теорията, че всяко сборище от хора е задължително по-глупаво от всеки съставляващ го индивид, изложена в труда на Гюстав Льобон „Психология на тълпите“, вдъхновява в началото на ХХ век Хитлер и Ленин. Това не свърши добре.
– Колективната отговорност е безотговорност;
Безконтролната власт развращава и има склонност да се държи безнаказано, дори формално да може да й се търси отговорност. Обикновеният човек има лична съвест, която не му дава да спи, докато някои самозабравили се политици „спят на пухени възглавници“. Индивидът мисли за децата си и как ще ги погледне в очите.
– Малцинствата не могат да защитят правата си и ще възникнат социални конфликти;
На грешното ирационално и мракобесно решение на комунистическия елит за Възродителния процес се противопостави точно народът с просвещенска мъдрост. Както показва и най-новата ни история – някои партии са склонни да поставят във феодална зависимост малцинства, за да богатеят на техен гръб. Съпротивата не идва от институциите, а от обществото. А и нямаме намерение да браним олигарсите, които по дефиниция са малцинството на малцинствата и се опитват да стават все по-малка и затворена група, нали?
– Не може да се провеждат дългосрочни, а само краткосрочни политики;
Някои дългосрочни политики зациклят в безидейността и посредствеността на избраните във властта. Колкото повече хора мислят и решават, толкова повече свежи идеи се раждат. Професионалните политици като правило бягат от тежките решения, за да запазят популярността си. А точно тежките решения стоят в основата на дългосрочните политики. Стига да има механизъм за това, обществото е по-способно да ги принуди да ги вземат от партийната опозиция,
Пряката демокрация контролира представителната. Народът има нужда от истински властови инструменти, с които да влияе на решенията в държавата. Само правото на протести и гласуването за избраници веднъж на няколко години не стигат. Нашата платформа „Българско лято“ може да създаде работещи властови инструменти в полза на българския народ.