Здравето и здравеопазването е един от водещите приоритети за политическа партия „Гражданска платформа Българско лято“ и ние ще продължим да бъдем коректив, когато има заплаха за здравето на гражданите и за устойчивото и ефективно функциониране на солидарния модел на здравеопазване в България.
Вече изложихме редица мерки, чрез които може да бъде коригиран недостига на лекарства, свързани с прозрачност и мониторинг на паралелния внос и доставките на лекарства, които е необходимо държавата и заинтересованите организации в сектор здравеопазване да предприемат. Виждаме частичното им прилагане от служебното правителство, но прозрачност все още няма. Да не забравяме обаче, че свръхпотреблението на лекарства, може да бъде също причина за недостиг на лекарства в определени периоди от време. И не само това – може да бъде опасно за човешкото здраве.
Да вземем за пример антибиотиците. Свръхпотреблението им може да бъде опасно за здравето, тъй като води до антимикробна резистентност, т. е. при последваща сериозна бактериална инфекция, когато антибиотик е показан и назначен за Вашето лечение, приемайки го Вашият организъм няма да може да се пребори с инфекцията.
Затова е важно, в допълнение към мерките за осигуряване на навременен достъп до лекарства, да бъдат предприети и мерки за осигуряване на ефективност и безопасност на лечението на пациентите.
Проследяване на тенденциите в изписването на лекарства от лекарите и отпускането на лекарствата в аптеките и налагане на необходими корективни мерки, би било ефективна мярка за ограничаване на свръхпредписването и свръхпотреблението.
Според публикувано ново изследване[1], едновременното използване на множество лекарства с известни неблагоприятни сърдечно-съдови ефекти удвоява, а понякога и утроява риска от сърдечен удар, инсулт или смърт при по-възрастни хора без предходно сърдечно-съдово заболяване.
Много лекарства с рецепта и лекарства без рецепта, които обикновено се използват от възрастни хора, са свързани със сериозни, потенциално фатални сърдечно-съдови неблагоприятни ефекти. Например, установено е, че нестероидните противовъзпалителни лекарства, антипсихотиците, бронходилататорите и опиоидните аналгетици увеличават риска от инфаркт на миокарда, инсулт, фатална коронарна болест на сърцето или внезапна сърдечна смърт.[2]
При възрастни хора с множествени заболявания, които приемат множество медикаменти, лекарствените взаимодействия също крият риск.
Същевременно, можем да видим рецепти с по 23 изписани лекарства! Това определено не е добра клинична практика. Много е вероятно приемът на тези медикаменти да предизвика лекарствени взаимодействия и нежелани лекарствени реакции, също поради това че при възрастните хора има променени функции на редица органи и системи. Освен това, често пациентът не може да си позволи и финансово да закупи всички тези лекарства и закупува само някои според цената, което може да компрометира лечението.
При преглед на проучвания, проведени в европейски държави и САЩ, става ясно, че сериозна част от приемите в болницата могат да се дължат на нежелани лекарствени реакции. Така например според проучване, публикувано в BMJ[3] , за един месец в една болница са били идентифицирани 218 приема на пациенти в болницата, които се дължат на нежелани лекарствени реакции. Те представляват 18.4% от всички приеми в тази болница за един месец.
Едновременният необоснован прием на много лекарства крие рискове и е сериозен проблем за безопасността и качеството на лечение на пациентите. От друга компрометира икономическата ефективност на използване на ограничените ресурси в здравния сектор.
Да погледнем нашата страна и потреблението на медикаменти. Неотдавна бе въведена електронната рецепта в допълнение към хартиената, което дава възможност за по-добър мониторинг на процесите. За съжаление, все още контролът по отпускане на медикаменти по лекарско предписание не е ефективен, а може да бъде извършван независимо от това дали рецептите са на хартия или електронни. Това води до необосновано високо потребление, което не е безопасно. Има много стимули за свръхпредписване на лекарства, които трябва да бъдат обект на действия от властите и съсловните организации.
Разходите за лекарства на глава от населението в България възлизат на 434 евро на година (2018), с което се класираме на 5 -то място сред 27 страни -членки на ЕС ( Виж графиката по-долу). Тези данни са стряскащи, като е има предвид, че България е една от най-бедните страни в ЕС. Някой би казал, че сме и най-болната нация. Какво се крие зад тези цифри – липса на адекватни мерки за подобряване на здравния статус и за ефективно лечение.
Това налага укрепване на капацитета на институциите, които се занимават с осигуряване на качеството и контрол на лечението, както повишена отговорност на съсловните организации, на ангажираните в процеса на предписване и отпускане на медикаменти, както и на гражданите.
#Бъдете здрави
| Д-р Ростислава Димитрова
Национален съвет ГП Българско лято Разходи за лекарства на глава от населението, 2018 |
| Източник: OECD Health Statistics 2020; Eurostat Database. |
[1] Use of Prescription Medications with Cardiovascular Adverse Effects Among Older Adults in the United States Pharmacoepidemiology & Drug Safety.[1]
[2] Risk for Heart Attack, Stroke or Death Can Double or Triple in Older Adults Concurrently Taking Multiple Medications with Cardiovascular Side Effects – USC Schaeffer