Обществото е силно стресирано от редуващи се кризи, а населението ежедневно е подложено на агресивна медийна реклама за вкусни, пресни хранителни продукти, готови храни и полуфабрикати, цените, на които непрекъснато се увеличават, но не и качеството им. „Гражданска Платформа Българско лято“ не може да търпи повече на пазара да се предлагат храни и хранителни продукти, съдържащи вредни вещества, които увреждат здравето ни.
До 1989 година държавата упражняваше пълен контрол върху местата за обществено хранене и предлаганите храни. При този контрол Министерството на здравеопазването имаше основна роля. Всички храни отговаряха задължително на изискванията на Български държавни стандарти (БДС), придружавани с производствени технологични инструкции (ТИ). В тях се описваха използваните суровини и материали, също така технологичния процес, включващ машините и съоръженията, температури на обработка, условия и срокове на ферментация, особено важни за постигане на биотехнологична зрялост и безопасност, а също така основните качествени и здравни показатели, на които следва да отговаря продукцията.
През годините след това, в условията на пазрна икономика, контролът за качеството и безопасност на храните, особено в по-малките населени места, бе силно занижен. С влизането на страната в Европейския съюз (ЕС), действащите до тогава БДС и инструкции отпаднаха и бяха заменени от Регламенти, Директиви и Решения на Брюксел, и признатите в ЕС референтни методи за контрол. Отпадна предварителният контрол върху храните. Сега производителят произвежда каквото сметне за целесъобразно, сам изготвя Технологичните си документации и само по желание се придържа към критериите и технологиите в стандартите . Длъжен е само да спазва Регламентите на ЕС, но те не са изчерпателни и не могат да обхванат нюансите и спецификата на всички храни, особено на традиционните за България. А всичко, което не е забранено, е разрешено и фирмите широко използват това обстоятелство в негативен смисъл. Контролните органи там нямат думата. Поради тези обстоятелства настъпилите в годините на прехода промени поставят контрола върху безопасността и качеството на храните от още по-голямо значение за здравето и живота на населението.
През 2011 година у нас бе създаден държавен орган, който да осъществява контрол по отношение безопасността и качеството на храните и ветеринарномедицинската дейност в страната. Основаната Българска Агенция по Безопасност на Храните (БАБХ) на практика иззе цялостно контролните функции върху храните и храненето, изгради мрежа от областни структури, включващи контролни лабораторни и оперативни специалисти. При изграждането на БАБХ обаче бяха допуснати ред принципни несъвършенства, като самостоятелен орган, създаден към министъра на земеделието и храните, и закриването на Националната ветеринарно-медицинска служба (НВМС), чиито функциите бяха прехвърлени към БАБХ. Министерството на здравеопазването тогава се отказа от намесата в контрола върху храните от
животински произход и цялата тази дейност премина в ръцете на Министерството на земеделието и храните, в лицето на БАБХ.
Политическа партия „Гражданска платформа Българско лято“ отчита като крайно незадоволителна работата на БАБХ през годините в системата на Министерството на земеделието, храните и горите. Недопустимо е след въведените Европейските изисквания за храните на пазара да се предлагат хранителни продукти с изтекъл срок на годност и такива, които съдържат вредни за здравето вещества, използвани при тяхното отглеждане, съхраняване и транспортиране. Това показва, че осъществявания от БАБХ контрол не отговаря на очакванията и потребностите на гражданите. Затова в обществото се създаде впечатление, че Агенцията се управлява непрозрачно и защитава лобистки интереси. Изнасяните от граждани редица сигнали, свързани с корупция и проблеми с безопасността и качеството на храните, произвеждаха кратки скандали, които не водеха до образуване на проверки и дела от прокуратурата, а биваха бързо замитани от управляващите.
Докато при етикираните продукти потребителите може да се информират за съдържащите се вещества в продукта при плодовете и зеленчуците не е така. Когато предлаганите в търговската мрежа плодове, зеленчуци, картофи и пр. са в пресен вид, качеството им до известна степен може да бъде установено от потребителите. Добрият им търговски вид понякога заблуждава потребителите и ако не бъдат консумирани веднага, само след няколко дни престой, по тях се проявяват белези, пораждащи съмнения за вредни и опасни за здравето на хората храни, както са показани тук. При полуготовите и готови храни на потребителите е невъзможно да установят вложените в тях различни вещества за подобряване на търговския вид и трайноста им. Някои от препаратите, с които са третирани, не са безопани, но това може да бъде констатирано само лабораторно, което не е по възможностите на потребителите.
При месните храни съществува в най-голяма степен опасността от увреждане здравето на хората и застрашаване на живота им. При тях потребителите разчитат както на работата на контролните органи по безопасност на храните, така и на описанието върху етикетите на хранителните продукти, което не винаги e пълно или вярно. Често тексът е изписан с много дребен шрифт, което затруднява потребителите, особено по-възрастните. Не винаги стоките са етикирани, или на тях не се посочва страната на произход, срокът на годност и начинът за съхраняване. За по-доброто качество на месото е много важно да се спазва процеса за неговото зреене. По време на зреенето се подобряват вкусът и ароматът на месото. Узрялото месо е нежно, крехко и сочно, с приятен вкус и аромат, лесно усвоимо е. Задължение на контролните органи и единствено в техните възможности е, да следят и информират надлежно потребителя, но практиката показва, че това не винаги се прави.
В условията на индустриално отглеждане на животните, производителите на месо масово използват препарати – антибиотици и хормони/стероиди за стимулиране растежа и увеличаване масата на животните, които остават в месото частично и се отразява негативно върху здравето на хората, най-вече стероидите. Хормоните, особено стероидите, се запазват задълго в месото, издържат на дълбоко замразяване и на обработка с високи температури. Заедно с храната те лесно се абсорбират от червата, попадат в кръвта и се намесват в работата на органите и системите. Под такова въздействие в най-голяма степен са подложени бременните жени и децата. Днес най-много хормони може да бъдат открити в пилешкото, телешкото и свинското месо, както и в млечните продукти, което налага веригата за контрол на местните продукти да започва още от животновъдните ферми.
Млечните продукти, основно бялото саламурено сирене, кашкавала и млеката, са сред най-често консумираните храни от населението, най-вече от децата и пенсионерите. При тях също не правят изключение проблемите, имащи отношение към здравето и живота на хората. Те трябва да се предлагат на пазара при строго спазване на производствените технологични процеси. Широко е разпространено част от суровото мляко, при производството на кисело мляко или сирена, да се заменя с преработени млечни суровини, най-вече сухо мляко, казеин и казеинати и пр.
При киселото мляко основните микроорганизми, които участват в процеса на неговата ферментация са Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus. Ферментацията не е възможна при наличие на само една от бактериите. Процентното им съотношение обаче не се показва на етикета! За да се увеличи трайността на кисело мляко в производството му често се завишава съдържанието на бактерията Тhermophilus, за сметка на другата бактерия Lactobacillus, която е полезната и уникална за българското кисело мляко. След влизането на страната ни в ЕС българските норми бяха анулирани и заместени с изискванията на Европейските Регламенти за микробиологични критерии в храните, с което се създаде възможност за нарушаване на технологията. влагане на „сгъстители“ в българското кисело мляко с модифицирано нишесте, комбинирани препарати с желатин, казеин, гуми и др., които не се обявяват върху етикетите и др.
При бялото саламурино сирене и кашкавала контролът е от изключително значение, защото с въвеждане на европейските норми стана възможно сроковете на зреене на бялото саламурено сирене да бъдат съкратени от 45-60 до 10-12 дни и на кашкавала от 60-90 до 15-20. Това влоши силно качеството на двата класически продукта, което доведе до високо водно съдържание и невъзможност да бъдат обезвредени патогенните, намали образуването на типичните вкусови и ароматни вещества, повреди консистенцията на продуктите и други. Също така бе разрешена замяна на млечната мазнина с хидрогенирани растителни мазнини (най-вече фракции на палмово масло), с неизвестен състав и съдържание на транс-изомери. Некоректно бе повишена концентрацията на калциев двухлорид и концентрацията на готварска сол в готовата продукция. Стартерните култури за сирене и кашкавал бяха подменени със закваски за кисело мляко за съкращаване времето на биологичното зреене.
Изключително са притеснителин резултатите от проверките на Българската национална асоциация „Активни потребители“ по отношение на храни, които най-често са употребявани от децата. Тестовете им от тази година за вафлите показват, че са много високо калорични в резултат на съдържащите се в тях въглехидрати, най-често захар, но не съдържат необходимите за хората протеини, витамини и минерали. Те са високоенергийна, но не и пълноценна храна! Но най-тревожното при тях и някои други сладки изделия, е съдържанието в тях на хидрогенирани масла /най-често палмово масло в хидрогенирана форма/ и преработени млечни суровини като сухо мляко, млечен протеин или фракции от него, лактоза (млечна захар), суроватка и др., но не и нормалното прясно мляко. На опаковките текста е изписан с много ситни букви, а технологичните добавки (Е номерата) изобилстват във вафлите, но са изписани с други имена за да не дразнят потребителите. Срещат се и продукти, на които съдържанието им е прикрито от част на опаковките им.
Контролът за безопасноста и качеството на вносните хранителни продукти трябва да започва още на граничните пунктове, но той не се прилага ефективно и там, като в голяма степен е обект на корупционни зависимости и е под контрола на престъпни икономически групировки. Особено внимание следва да се обърне при контрола на внасяните плодове и зеленчуци от Република Турция, при които за отглеждането им са използвани препарати, които са разрешени в тази страна, но са обявени за вредни и са забранени за използване в ЕС.
Качеството на храните и хранителните продукти е пряко свързано и с възстановяване и утвърждаване на пазара производството на традиционни български сортове земеделски култури с уникален вкус и качества, в отговор на масово внасяните от чужбина сортове семена, пресни плодове и зеленчуци с по-ниски качества от тях. Необходимо е Министерството на земеделието да стимулира създаването на оранжерии от земеделските стопани и производството на оранжерийни зеленчуци и отглеждане на разсади за тях. В страната има стотици термални извори, водата на които не се използва, но може да снижи енергийните разходи на производителите. ПП „Гражданска платформа Българско лято“ не може да приеме, че при природните и климатични дадености на страната ни, на българския пазар да се внасят и предлагат земеделски продукти и храни, чието съотношение превишава три пъти произвежданите в България. Причина за това е земеделската политиката на ГЕРБ, провеждана с години от земеделското министерство.
Вносът на пресни зеленчуци в страната нараства с 10,7% на годишна база. Само през 2021 година у нас са внесени 104 хил. тона домати, като произведените у нас са под 100 хил. тона. През 1989г. страната ни е произвеждала 780 хил. тона домати годишно, изнасяли сме 70 хил. тона белени домати, 84 хил. тона пресни домати и 40 хил. тона доматен сок.
От ПП „Гражданска платформа Българско лято“ настояваме за законодателни промени и изваждане на БАБХ от структурата на Министерството на земеделието като независим орган, както и за съкращаване на част от паразитните структури в системата за контрол на храните. Настояваме да се възстанови и ролята на Министерството на здравеопазването в контрола по хранителната верига. Призоваваме правителството незабавно да подходи отговорно към подобряване контрола за безопасност и качество на храните, които населението консумира.
Всички държавни органи, имащи отношение към изхранването на страната, трябва да прекъснат създадените до момента нерегламентирани и корупционни връзки и зависимости на влияние по хранителната верига. Незабавно да се пристъпи към ликвидиране на съществуващите мафиотски структури, участващи при вноса и разпространението на некачествени храни и земеделски продукти в страната, както и дъмпинговите цени при вноса им, във вреда на българските производители.
„Аз съм това, с което се храня!„, гласи една популярна мисъл.