Поема

И аз като други поетично възставам
С лист и хартия започвам творбата

Втора година корона обладава.
А там – шепа хора с шумен реформаторски дух
Българско лято иде, тук е, настава
Ала народът за знанието вечно е глух.

Скачат те в борба кръвопролитна
Битката с цел, не е случайна
От ужас иде ми чак да политна
Ще бранят те форма незнайна

Гуруто – митичен хазартен бос,
Ясно: най люби младо женско бедро
При него всичко се случва чрез внос
Но Бойко не иска – акции с джиро.

Народът ще прави сензация
Нещо мислил е, умувал, посяга.
Ей я на̀: Пряка демокрация
Чул думата, и си рекъл – приляга

Нарежда народът, възстанал:
Ще се учат децата в техникум,
Спомен от соца дали е останал?
Май време е да бележим идеи с куршум

Надеждата умира последна,
Ала, четейки тез тъпотии,
Ми иде в пещера да заседна,
Безухов, стига с тез бъркотии.