Реформа в средното образование
След шумно прокламираната реформа в средното образование, то е пред колапс.
Децата учат едни неща, които не разбират…учат само, за да изкарат оценки.
Необходимо е нещо коренно различно – промяна на философията на образованието, да се премине от активно учене към стимулиране на мисленето на децата.
Моите конкретни предложения са:
– Да се редуцират учебните програми – да се поставят акценти в тях, не може да се учи всичко…те са тежки, а резултатът е..децата отказват да четат и учат
– Да се променят учебниците, те се пишат от университетски преподаватели, в много случаи просто си принтират лекциите и неща от Университета се оказват в IX клас /учебните програми в средното образование следват университетските програми, за да им е по-лесно на преподавателите – автори на учебници/, стилът е академичен, скучен за децата
– Да се промени системата на изпитване – да се премахнат т.нар. устни изпитвания, задължителен брой и простата аритметика при изчисляване на срочни и годишни оценки
– Да се премахнат стандартизираните тестове – те са вредни, убиват мисълта
– Всеки клас да завършват с финален изпит – да включва четене с разбиране и формулиране на основна идея и логически отговори към поставени въпроси
– Да се премахнат изпитите след VII клас в този им вид – един изпит не може да решава съдбата на едно дете, вместо това – да се проследява развитието на детето до VII клас и от ръководството на училището да дават оценка – академични резултати, интелигентност, чувствителност
това е сама част от нещата, които трябва да се направят..
Докладвай предложение
1 Коментар
Г-жо Иванова,
по всичко личи че сте педагог. Според мен предолженията ви са смислени и ги подкрепям. Обеазованието ни се разрушава, както и всички останали сфери на живота ни, откакто непрофесионалисти и чиновници управляват държавата ни непрозрачно и с импровизация, единствено насочена към усвояване на средства и без поглед към бъдещето на нацията ни. Надявам се, че българите ще променим поне малко посоката след тези избори и ще започнем да мислим заедно повече за бъдещето, отколкото за настоящето.