Спортът – национален приоритет

Логично очакваната смяна на обществено икономическият модел и преминаването от планова към пазарна икономика създадоха предпоставки за унищожаване на редица работещи модели, както икономически, така и социални и дори някои политически.
Спортът в Република България, е сред най-засегнатите в периода на така нареченият преход.
Показател, освен резултатите, е и наблюдаваната хиподинамия (занижена двигателна активност) в обществото, както и честите депресивни състояния в по-голямата част от населението.
През годините на безкрайният преход, всички ние гражданите слушахме най-разнообразни обещания, бяха ни показвани най-различни цифри, заключения и констатации. Въпреки това спортът в България не се измести от дъното на европейските и световните класации.
Спортът е социален феномен. Носи радости, понякога тъга, но независимо от предизвиканите чувства, спортът обединява и сплотява.
Освен социална значимост, спортът играе и ключова роля в икономически аспект.
Основен компонент в това да се развива спортът, са финансовите ресурси. Правилното им разпределение от най-високо ниво, контролът и отчетността са част от ключовите фактори.
Чрез правилно приложение на различни бизнес модели, спортът не само може да генерира приходи и печалби, но може да стане част от ключовите отрасли, допринасящи за увеличаване на БВП. Например: Провеждането на едно общинско състезание по даден спорт, ще подсили местната икономика и ще донесе радости на местното население.
Спортът е в тясна връзка със почти всички отрасли в една държава, но пряко зависим от държавното управление.
Ако няма адекватно управление в лицето на политиците, не може да има работеща икономика, ако няма работеща икономика, инвеститорите се пренасочват към държави, в които има подходящ микроклимат за развиване на бизнес. Спортът започва да чака единствено на държавния бюджет. Финансите, които се отпускат по европейски програми, не достигат нито да треньори, нито до трениращи.