Защита и насърчаване на родното производство . Стимулиране на отрасли, които определят националната ни идентичност.
Производството е важен източник за създаване на обществено богатство. Като се отчита спецификата на страната приоритет задължително трябва да бъде производството на плодове, зеленчуци,розопроизводство, ПРОИЗВОДСТВО НА ХРАНИ СЪС ЗАЩИТЕН ГЕОГРАФСКИ ПРОИЗХОД ОТ БЪЛГАРИЯ /НАПР. ГОРНООРЯХОВСКИ СУДЖУК, ЕЛЕНСКИ БУТ И ДР./, традиционни продукти на хранително- вкусовата промишленост- сирена, кашкавали и др. Като потомък на български градинари, които са учили Европа на земеделие през 30 – те години на миналия век, считам че това са важни структуроопределящи отрасли, за които държавата трябва да полага грижи.
Докладвай предложение
9 коментара
Смятам че написаното е изключително важно Пропускате само да се въстанови целия гено фонд при растиеновъдството и животновъдството
Откровено казано не разбирам от гено фонд. Предполагам, че визирате отглеждането на български сортове култури и породи животни, което е много добро като идея. Моето желание е България да стане един от най- големите износители в света на земеделска продукция. Имаме ги природните дадености, а както разбирам и запазен гено фонд…
Създаване на обособени местни и обласни пазари само с произведени стоки от местни производители , като това може да бъте легитимирано примерно с произведени стоки в 50 км. зони , с цел максимално качествени , свежи и пресни храни за населението в района, стимулиране на производства с по – голямо потребление от населението с цел минимален внос.
Към първоначалното си предложение бих добавила събирането на билки, гъби,диви охлюви- един подценяван отрасъл с много проблеми. Земята ни е благословена с природа и климат, който ни се отблагодарява със своите естествени плодове. Тяхното събиране може да осигури поминък на много хора, особено в селските и планински райони, където са техните естествени находища. От износител на евтина суровина България може да се превърне в производител на чисти продукти от билки по съвременни технологии с висока добавена стойност. А това са повече работни места, по- голяма печалба за държавата. Необходимо популяризиране на бранша, уроци в общообразователната програма,полагане на грижи за чиста природа, което от своя страна ще допринесе за съхраняване на естествените им находища, развитие на преработвателни предприятия.
Благодаря на всички подкрепящи това много родолюбиво предложение. България е богата на природа, климат, талант, стратегическо местоположение, история и култура. Ако използваме всички тези фактори и възродим производството си можем да се превърнем в една от най- богатите европейски държави. Аз вярвам, вярвайте и вие!
Насърчаване и селекция на стари ендемитни сортове устойчиви на болести с минимално използване на пестециди и иновативни методи за отглеждането им кръстосано чрез редуване и увеличаване на големината на защитените месности, дори и те да са регистрирани като ловни стопанства. Запазване на съществуващите и внасяне на защитени видове като европейския бизон
Това са прекрасни предложения, за жалост Държавен фонд земеделие е еднолична фирма с паразити. Да не говорим за министерството на икономиката, работните им групи, а плановете им за развитие на отрасли са като “Планът ни за възстановяване”.
Това ли е най-важното, “еленския бут” и “горнооряховски суджук” да бъдат със защитен географски произход?
Като директни аргументи бих дал:
Колко % от БВП е от това, че да се обърне толкова голямо внимание 5%, 10%?
Без да съм гледал раздел разбивката >0,01%, моля ви по-сериозно.
Замислете се, има 10 000 човека произвеждат тези продукти и от тях примерно 50% отиват за износ та какво ще им вдигнат цената, че нали тогава вече няма да има кои да им го купи или чакате на подаяние от мин. на зем?
Защо трябва да мислим за света и за износ на суровини, които са ни необходими за изхранване. Конкретно става дума за плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти.За мен износа трябва да се състои в индустриална продукция, която да е по-скъпо платена и по-конкурентна на световния пазар. В това число и традиционни продукти, които обаче са в излишък и са в голямо количество – както до скоро бяха розите и лавандулата. Какъв е смисълът да произвеждаш хубави продукти,които ги има почти навсякъде по света (домати,краставици,моркови,ябълки) и да ги изнасяш навън, а да внасяш същите такива но с по-лошо качество, а понякога и на по-висока цена.